Meet The Winemaker: Ekaterina Gargova

Bulgarian and English Below
Ekaterina Gargova

1. Introduce yourself!

My name is Ekaterina Gargova – 25 years of experience as an enologist. I have been married for 31 years now and together with my son and my husband we walk along the path of life that is intertwined with wine stories.

2. Being a winemaker is both demanding and rewarding. What are the rewards of the job and what is the most demanding part of the job?

I have thought about this question for a long time.

What it took away from me? A lot of time that I didn’t spend with my family. During the years when I was working and living in different places, I was the host in my own home only in the weekends. I missed important family moments. When I was nearing 50 years of age, I decided that it was about time to find a way to make wine closer to my home.

In addition, every year , the harvest period captivates my body and my mind and for these few months I live in an isolated world. There are only thoughts about grapes and fermentation in my mind, the short sleep is a continuation of my day’s thoughts.

This profession taught me to live in two different worlds: the external and the wine world, to live in two years, instead of one: the calendar year starting from January 1st and the wine growing year – from February 14th.

What did the profession give to me? From a thin and shy girl with a failed dream to be a balletdancer I turned into a tough woman. The profession gave me travels and emotions, meetings and separations, the richness to have wine families. Much of the experience of my profession goes through my heart, with the feeling how powerful wine is in designing and changing destinies. I have rediscovered wine as a bridge connecting people, time and space. This is how our project WINE BRIDGES was created in 2011. I feel that I am rich with all the long-lasting friendships I made through wine and that’s why I believe in my idea of the bridges.

3. Which variety do you find the most challenging and why?

Our profession is a combination of challenges on our way of development. Winemaking has taught me to be patient, because the ideas get materialized once a year during harvest season and then you need to be patient to see the results. It is for that reason, I don’t put limits on my explorations and my thinking, I prefer to take every chance to consolidate my knowledge and to embark on unknown things.

I was impressed and challenged by Sauvignon Blanc during my first harvest campaign in New Zealand, as well as by Pinot Noir and Syrah in California. I was challenged to produce a rosé wine from Grenache, Provence style. In Northern Macedonia, I met for the first time local varieties like Vranets, Stanushina, Prokupec, Zilavka. I realized that I was being challenged by the difficult and the unknown, that’s why in my Wine Bridges project I work with indigenous varieties that need to be developed and rediscovered. This is how I met for a first time the Bulgarian varieties Gamza and Dimyat.

4. Which is the best vintage in your professional life?

Definitely this is my first vintage 1995 in Stamboliyski where I was working with wine professionals from the Vinprom (a big wine factory) period, people that I consider to be my wine parents. Over the years, I have appreciated how they have prepared and tempered me for everything that will come and I respect every approach they take. It was during this harvest that I entered the unlimited world of winemaking and it is because of this vintage that all subsequent vintages were possible.

5. Describe the modern Bulgarian wine with 5 words.

Rich, Modern, Inspiring, Upcoming and Enchanting

6. Which variety would you recommend to a foreigner to best represent Bulgarian wine?

There are many wonderful Bulgarian wines from various varieties and we should show their different and unique taste. If we were at a restaurant or at a wine bar, I would recommend a local variety, no matter which one, as long as the wine presents the variety in its best light. If we were in a winery, I would recommend terroir wines in order to present the region where the winery is located.

7. Where is Bulgaria’s place on the global wine map?

The viticulture and winemaking sectors in Bulgaria are moving upward, we produce wines that are competitive to wines from around the world. Wine tourism that was picking up speed before the Coronavirus crisis was helping us show that. Unfortunately, in our field there are some examples for inconsistent work. On the other hand, every wine producer is looking for solutions on their own. Bulgaria does not have a universal and common representation as a wine country at major international wine exhibitions. Perhaps these are some of the reasons why Bulgarian wines cannot get established on the market. If you imagine the world wine map having a topography, I would say that Bulgaria is at the sea level and everyone is trying to pick and ride a wave that carry him/her up. What we need is to team up and strive to conquer a peak.

8. How do you think the coronavirus pandemic will impact the Bulgarian wine industry?  

Naturally, it will have a negative effect just like in many other sectors of the economy. Wine sales have already declined due to the closures of restaurants and the inactive tourism. Our vinicultural year runs together with the spread of the virus, which will leave a mark. The best thing is that at this moment the vineyards are safe and pleasant work places. In the fall, the work in the wineries will be difficult because of the insufficient production capacities. If the forecasts for another coronavirus peak in the fall are true (hopefully, they are not), we would have to reorganize harvest work prioritizing the health and safety of people. The wineries in the southern hemisphere are already working in such conditions.

It is difficult to make long-term forecasts in a situation when we have an uninvited guest in our lives that is making new rules and we have no idea how long the guest will stay.

I believe that when we get out of this still and scary environment, we will be more spiritual, more down-to-earth, kinder to one another, we will help and understand each other better, and we will appreciate the possibility to work. All these awakened qualities will help us in the coming long recovery.

In this difficult year let’s wish to stay healthy, to enjoy healthy fruits and to harvest all Bulgarian grapes, to enjoy good mood with smiles on our faces, while we produce the wine and by the end of the year the COVID-19 to be denatured together with the marks from fermentation. I also hope for the survival of Bulgarian tourism, the reopening of restaurants and hotels, because wine is a social beverage and it is meant to be shared with friends during pleasant conversations.

I’m wondering what story will a 10-years old bottle of wine from vintage 2020 tell. I hope it will sound like a story from far away times with a good ending.

1. Представи се с две изречения!

Екатерина Гаргова – 25 години винар. Омъжена от 31 години и заедно с моя вече голям син, и моя съпруг вървим по житейския ни път, в който се преплитат  винени истории.

2. Тази професия дава много, но и отнема по нещо. Какво ти даде и какво ти отне работата като енолог?

Винаги съм разсъждавала по този въпрос.

Какво ми отне? Много време, през което не бях със семейството си. През годините, в които работех и живеех на различни места, бях домакиня на дома си за краткото време през почивните дни. Пропусках важни семейни моменти. При равносметка, която направих около петдесетата си годишнина, реших, че е време да намеря вариант да винарствам по-близо до дома си.

Ежегодно пък кампанията отнема тялото и мисълта ми, за тези няколко месеца живея в изолиран свят. В главата ми са грозде и ферментации, краткият сън е продължение на мислите от деня.

Професията ме научи да живея в два свята: външният и винарският, да имам две години в една: календарната от 1 януари и лозаро-винарската, започваща на 14 февруари.

И какво професията ми даде? От слабичка и плаха девойка с неосъществена мечта да стане балерина, се превърнах в мъжко момиче. Даде ми пътувания и емоции, срещи и раздели, богатството да имам винарски семейства. Много от преживяното в професията минава през сърцето ми, с усещането колко силно е виното да чертае и променя съдби. Преоткрих виното като мост между хората, времето и пространството. Така през 2011 година дойде идеята за проекта Винени мостове. Богата съм от осъществени трайни приятелства чрез виното и затова вярвам в идеята си за мостовете.

3. Кой сорт те предизвиква най-много и защо?

Нашата професия е съвкупност от предизвикателства по пътя на развитие. Винарството ме научи на търпение, защото осъществяването на идеи е един път в годината по време гроздобера и после отново търпение, за да дойде резултатът. По този повод не ограничавам съзнанието и мисленето, предпочитам да използвам всички шансове, които ми се предоставят да затвърдя познати неща и да се впусна в непознати.

Бях впечатлена и предизвикана от Совиньон Блан през първата ми кампания в Нова Зеландия, от Пино Ноар и Сира в Калифорния. Имах предизвикателството да правя розе от Гренаш в Провансалски стил. В Северна Македония имах първа среща с техни местни сортове като Вранец, Станушина, Прокупец, Жилавка. Разбрах, че ме предизвикват трудното и непознатото, затова във Винени мостове работя с местни сортове, които имат нужда от развитие и преоткриване. Така за първи път се срещнах с Гъмза и Димят.

4. Коя е най-добрата реколта в професионалния ти живот

Със сигурност това е моята първа реколта през 1995 година в Стамболийски, там работих с професионалисти от времето на Винпром, хора, които считам за моите винени родители. През годините оценявам как са ме подготвили и калили за всичко, което предстои и много уважавам всеки техен подход. През тази реколта минах входната врата към необятния свят на винарството и станаха възможни всички следващи реколти.

5. Опиши съвременното  българско вино с 5 думи.

Богато,модерно, вдъхновяващо, претендиращо и пленяващо.

6. Вино от кой сорт би препоръчал на чужденец, за да представиш най-добре българското вино!

Има прекрасни български вина от всякакви сортове, трябва да показваме техния различен и уникален вкус. Ако сме в ресторант или винен бар, ще препоръчам местен сорт, без значение кой, стига виното да го представя в неговата най-добра светлина. Ако e при посещение във винарска изба, трябва да се покажат тероарни вина, да се представи и опознае съответния район.

7. Къде е България на световната винена карта?

Като отрасли лозарството и винарството в България вървят нагоре, създават се вина конкурентни на световните. Виненият туризъм, който преди настъпилата криза беше набрал скорост у нас, много помагаше да покажем това.

За съжаление на места в нашето винопроизводство съществува непостоянна и непоследователна работа. От друга страна всеки производител търси решения самостоятелно. България няма единно представяне като страна винопроизводител на важни световни винени изложения. Може би това са част от причините да не могат трайно да се позиционират българските вина. Представяйки си релефно световната винена карта, бих казала, че се намираме на морското равнище, всеки прави опити да го понесе и да го издигне някоя вълна. Необходимо е да се съберем в екип, който да поеме към някой връх.

8. По какъв начин според теб ще повлияе ситуацията с Коронавируса върху българската винена индустрия?

Естествено, че икономически ще се отрази зле, както и в много други отрасли. Вече е реалност спадът в продажбите на вино, след като туризмът и ресторантьорството са в замразени позиции. Новата ни лозарска и винарска година тече с разпространението на вируса и ще има белези от него. Най-хубавото е, че в момента лозята са едно приятно и безопасно място за работа. Във винарските изби през есента ще бъде трудно, заради недостатъчно производствени мощности и ако прогнозите за възобновяване на вируса през септември се сбъднат/дано не се окажат верни/, ще бъдем поставени пред необходимостта от различна организация на кампанията, при която приоритет ще бъдат сигурността и здравето на хората. В южното полукълбо вече работят в такива условия.

Трудно е да се правят дълги прогнози в ситуация, при която в животът ни се е настанил неканен гост, създава нови правила и не знаем колко време ще остане.

Вярвам, че когато излезем от тази застинала и страховита обстановка, ще бъдем духовно извисени, по-земни, по-добри един към друг, ще се радваме на повече взаимна помощ и разбирателство, на възможността да се трудим. Тези възродени качества ще ни помогнат в предстоящото дългосрочно възстановяване.

За тази трудна година нека си пожелаем да сме здрави, да се радваме на здрав плод и да приберем всичкото българско грозде, да има настроение и усмивки, докато правим вината, и до края на годината, заедно с нашите джибри от ферментация, COVID 19 да бъде денатуриран. Пожелавам да оцелее и българският туризъм, да се съживят ресторанти и хотели, виното е социална напитка и е добре да се консумира сред компания, в приятни разговори.

Чудя се какво ли ще разказва след около 10 години бутилка вино от реколта 2020, дано звучи като далечна история с добър финал.